След цяла вечност достигнах покрайнините на Плевля. Едва ли ще учудя някого като отбележа, че Плевля го минах транзит. Това добрите ми намерения да отделя половин един час на въпросното населено място просто отлетяха нейде в небитието. За втори път впрочем. Предният път пак си останах с добрите намерения, тогава с оправданието „ма то ще вали, дай да бързам да стигна в Жабляк“... Тук вече захванах някакъв път, който на моята карта беше очертан с почти невидима бяла линия, но аз бях се добре подплатил и след доста ровене из интернето бях установил, че път има и то доста приличен, просто картата ми не е ъпдейтвана последните трийсет години.
Тук вече си позволих да вкарам там някакви нечувани трета, четвърта скорост, пък да развивам едни ми ти космически скорости... Лека полека и настроението взе да се променя. Кефа от карането взе да се възвръща! Започнах и със сметките на едро – ей тука са, викам някакви си петдесетина /в последствие се оказа, че са 80/ километра, с това темпо за половин час, аааайде малко отгоре ще съм преди Бйело поле, после Беране, Рожайе и ей къде е сръбската граница- в ранния следобед съм там. Да, да, ама не! Пусто много обичах да си правя сметки без кръчмар! Лека полека пътя взе да става все по-усукан и тесен, темпото все по-мудно и мудно. Баш на поредния обратен завой /естествено/ спрях и най-невъзмутимо подпрях мотора, за да гледам гледките и да сверявам видяното с картата.
От едната ми страна се любувах на Джуниър, от другата ето на това
Красота... Кеф голям! Мернах набързо в картата, че въпросното езеро е отчайващо близко до Плевля и че още много път ме чака и реших, че нямам време за мотане. А и вече си бях откровено гладен, а по пътя, по който карах нямаше не само нищо крайпътно, ами въобще нищо, в което човек да може да намери нещо свястно за ядене! Замислих се дали да не си доям снощния салам, но мисълта за вкусна и сочна плескавица просто мигом ме отказа...
Продължението Т У К
Продължението Т У К
Няма коментари:
Публикуване на коментар