вторник, 9 януари 2018 г.

Анклав



     Анклав - мн. анклави, (два) анклава, м. Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава.


    Алваново – малко и с нищо незапомнящо се село в Ескиджумайската околия на Република България






     Хмммм.... В официалните документи на Република България никъде няма да откриете терминът Ескиджумайска околия! Защо ли? Защото такава в съвременна България няма. Някогашните каази, някогашното Ески Джумая, някогашното село Алваноглу, отдавна са потънали в забвение! Днес, когато България е част от Европейския съюз, днес, когато Османската империя е само в учебниците по история, това малко прашно парче земя насред полето, край скромната рекичка Врана, се нарича Алваново, каазата е Търговищки окръг, а близкият околийски град – Търговище.


     Алваново е скромно малко село със 166 жители според регистрите. Алваново има няколко улички, огромен за тукашните мащаби пуст селски площад с килналата се на една страна сграда на пощата с надпис „продава се”,  дупките по отдавна навършилият пълнолетие асфалт и кацналото на баира бивше училище, превърнато във резиденция от един от местните градски феодали.






      Алваново обаче е и друго освен пустият навяващ тягостни мисли на разрухата и специфичният мирис на замиращото оставено на самотек българско село. Алваново има няколко кафенета и скромен магазин. Алваново има действаща църква. Алваново има безплатен интеренет на площада. Алваново има метеорологична станция. Алваново има читалище. Алваново има виртуален музей! Алваново има пет сайта. Алваново има будни и тачещи миналото и традициите си жители. Алваново е един анклав насред типичните изпаднали в дълбока летаргия с аромат на препечена ракия български села. Алваново е анклав на българщината, заобградено от преобладаващото турско-циганско население на региона. В Алваново джамия няма. Алвановските жители са представители на смехотворно малкият брой християни обитаващи тази част на родната ни България... В Алваново българщината, традициите, българският език и православието са на почит, колкото и ексцентрично да изглежда спрямо конюктурата на региона, мерейки с дребния нашенски аршин, мерейки и с западногейските ценности на западноевропейския аршин... Европа е забулила фереджето, кланя се доземи на петъчна молитва, учи с пълна сила арабски език надупила се на арабските ценности, докато в Алвановопросто пазят традициите. В Алваново къпят зетьове...на Ивановден.







      07.01.2018г. Площадът в селото. Ритуалът „Къпане на зетьове” започва. Чувствам се едновременно като в прерията, дивия запад и 200 години назад във времето по нашенските земи /не в лошия смисъл на израза!/. На мегдана освен оскъдното селско население са и светата троица на българското възрожденско село – кметицата, попа и околийския. За да е каптинката завършена да уважи събитието е и местният депутат от управляващата партия. Сещате се за депутатите от емблематичния „Господин за един ден” с Тодор Колев, нали? „Аз обещавам, че...бла, бла, бла....ще издигна паметник...бла, бла, бла....” За чий им е паметник на гладните и отрудени люде, во време на война, Господи? Или, господин депутатино... И в Алваново светата четворица е на мегдана: попа застанал дискретно дистанциран еееей там под висналия от зимния вятър надпис „Продава се”. Продава се пощата, не попа, веднага уточнявам! Депутатката е забила гордо център в центъра на площада. Областният е сред народа, а кметицата в народна носия участва в ритуала. Десетина коли на такива като нас са спрели пред магазина, а бусът на Нова телевизия е като прокълнат самотен на другия край на площада. Прокълнат е да...никой не обича журналистите, търсещи своите десет секунди слава и запълващи си скудоумните предавания с уж директни включвания, уж милеейки за българщината и традициите... Глупости на търкалета! Ритуалът е обявен за 10.30, но очевидно ще започне с половин един час по-късно, заради тези същите – от телевизията, защото държат включването им да е директно, но не и да е сега. Мисля да не коментирам... Все пак е хубаво, че ще се чуе нещичко и за тези забравени от Господа и господстващите хорица, па макар и изкуствено усмихнатата журналистка да обърква името на селото. Е...тя си каза там каквото имаше да си казва за своите минутка и половина и както обясняваше човек от екипа и „аз съм тук в някакво село”... Да, за тях селото е някакво си там село, чието име дори не си бяха направили труда да запомнят, но за нас селото не е просто някакво си село... За нас това е Нашето село!

     В далечината се задава групичката със зетьовете и музикантите. Така де – няма български обичай без музика! Народна музика. Влачат зетя, а той се дърпа. Всички са в народни носии, както е било и преди векове. Белокаменната чешма чака с многобройните си корита и ледени води.

      Ритуалът е древен като селото. На Ивановден новите за селото зетьове се приобщават към селската общност. Млади и стари тръгват от центъра на селото под съпровода на жива музика и танцувайки хора и ръченици отиват до дома на младоженците. Там първо изкъпват булката, а ергените търсят скрилия се зет. След като го намерят го отвеждат до белокаменната чешма. Там го потапят последователно във всички корита, след което зетят повежда хорото.



      Ритуалът се прави за здраве и духовно каляване.

      Ритуалът е знак за принадлежност към една позагубена с времето общност в този все по-малко християнски български регион.

      Ритуалът е емблематичен за Алваново. А Алваново е анклав – не сте забравили, нали? Анклав на българщината и традициите...

























2 коментара:

Unknown каза...

Фори, с интерес чета публикациите ти и пътеписите, които са написани толкова увлекателно,интересно, пречупени през призмата на балканския субект преживял всичко това ,което няма как да се случи по други земи. Бъди жив и здрав и пак да пишеш!

forry каза...

Благодаря за добрите думи! Старая се да пописвам за нещата, които са ме развълнували при пътуванията ни насам-натам по Балканите... Знам, че понякога езикът и вижданията ми са остри, но така ги мисля нещата, така ги и описвам!