четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Размисли за един майстор


          Човек и добре да живее...рано или късно стига до майстор. Пусти и живот така е устроен, че все допираш до негово величество Майсторът! Истории с обема на „Война и мир” всеки може да разказва на маса! Всеки е патил, всеки си е намирал майстора, колкото и окомуш да се чувства, че е... Пусто...малко тъжно звучи, но живеем в държавата на майсторите. Тук пред негово величество се потриват нервно ръце, бършеш тайничко потта избила по челото, само и само да не сецнеш нещо благоразположението на величеството, гледаш в очите без да мигаш, предусещаш всяка мисъл, всеки порив на мисълта на нежната му душа. Режеш салатката, търчиш за ладно пиво, сипваш от ракията домашнярка дето иначе я пазеше за сватбата на внучката, само и само неговото величество да благоволи да ти реши проблемът, с който уви си се сблъскал. За което си и плащаш, разбира се! Прескъпо при това! После почваш да смяташ и прехвърляш със свито сърце и се чудиш като каква ли ще да е тази космическа надница от плюс безкрайност минус на квадрат по 3.14, делено на пазарната цена на бирата в кварталната бакалия, дето в крайна сметка е равно на ни повече ни по-малка от скромната ти месечна заплата, но на час, естествено! Щото тоооо...да си майстор не е лесно! Да си майстор е призвание! Да си майстор е да принадлежиш на кастата на богоизбраните! Да си майстор... Шшшшт, тихо, да не разбудим гнева височйши!


     Защо ви ги говоря всичките тези щуротии ли? Знам ли? Защото понякога ми писва и почвам да псувам като каруцар и майсторо, и живото, и све! Защото ми е писнало да ми обясняват, че аз съм идиот, а не че колата ми тропа. Че може да ми е спешно, но работа може да ми се свърши другия петък...евентуално – ако слушкам и се завивам, и споменавам в молбите си пред дедо Боже негово величество Майсторът, да се свети името му... Че аз може и да искам, ама едно е да искаш, съвсем друго е да можеш, съвсем трето да ти го обещае майстора. Че в България това дето го пише, не е това дето е! Че в БГ единствената инстанция, на която можеш да се жалиш, се казва „арменския поп”, че, че, че.... Има ли смисъл да продължавам?

     Няма да си кривя душата – по зло/щастно/ стечение на обстоятелствата и преди много години и аз се прилепих към кастата на онези-избраните. И аз обяснявам цветно и нагледно на моите клиенти, че едно е да сакаш, съвсем друго майсторо да го сака! И мен ме е сърбял гъзо и са ми пламтяли ушите от „благодарни” клиенти. И мен са ми казвали, че вземам повече от проститутка на околовръстното и аз съм ги пращал с отсечен сиктир към същото това околовръстното, дето да вземат проститутките да им свършат тая работа дето я търсят от мен! Да ама не могат... Щото каките по околовръстното освен да им извъртят някоя сифилистична свирка, за пет пари друга работа не могат им свърши!

      Но...да се върнем към същината на темата. Авто/мото майсторите – аллах да има дава здраве, дълголетие и благоденствие!

      Някои ме познават, други не съвсем, трети не искат да ме познават, но за всички да обобщя – аз съм от оная особена порода дето не е от най-срещаната по нашите земи, дето изкарава пари от това дето разбира и му се ще поне, да ги дава на хора дето също като него се занивамат с това дето ТЕ разбират. Нямам нерви /нито време/ да клеча два часа под мотора/колата и да се чудя като как аджеба точно се сменяше пустото му масло и както и да го правех все да ми се вижда сложно! Знам – повечето това си го вършите сами, щото сега как ще да дам 15 кинта на някой си за нещо дето и сам мога да си го свърша! А дали? В практиката си съм се нагледал на съботно-неделни майстори дето са докарали нещата до тотал фалит и после реват като хималайски мечки по телефона, че всичко е отишло на кино! Ми отишло е, ама Ганьо нали по гръб не пада и от всичко разбира... Е...аз масло не сменям! Сигурно, щото съм гъзар, или щото не се казвам Ганьо, а Фори, или в краен случай, щото ръцете ми са в гъза заврени...

     Както и да е... Темата не беше за моята скромна особа.

     По стечение на обстоятелствата съм собственик на една камара МПС-та. Стари, веднага държа да допълня за господата от НАП дето слухтят навсякъде! Но не достатъчно стари, за да имат антикварна стойност, а просто стари и вехти! Но...такива си ме кефят, такива си имам, казало кучето и се облизало под....

      В същото време имам и натрапчивото усещане, че не просто искам да ги имам, ами видиш ли даже искам да ги ползвам по предназначение! Сега що не си купя един нов мотор/кола/бус, ми се занимавам с кошници, ако може да не го обсъждаме! За справка - пак по-горното със кучето!

     Та понеже философията ми е такава, искам да си ги ползвам, съответно искам някой да се грижи за тях и да им оправя вечните технически проблеми! Щото много + стари естествено е = на вечно имане на проблеми с някое от возилата. Та като някакъв налудничаво-назадничав елемент аз видиш ли нямам мераци да лежа връз мизерно велпапе под колата паркирана с едната гума на бордюра, докато всичките баби на квартала ме прескачат, чудейки се откъде да я подхвана, а предпочитам варианта „ Ало, Пешо, имам проблем! Кво прайм?”. И Пешо решава проблема срещу солидно заплащане /справка началото на воплите ми за майсторите/. Да де ама се оказа гранде проблема намирането на Пешо! Де си бре, Пешо, кучета те яли? Де си? – дереш гърло като баба Илийца /или май беше дядо Йоцо, ако това въобще има значение/ Повече от десет години неистово търся точния „Пешо” дето да ми върти поддръжката на возилата. И нема, и нема, и нема... Единият сменял само масла, другият с кошници не се занимавал, третия го мързяло, четвъртия за риба, петия мисли, че прави нещо, ама и той самия не знае какво... Знаете как е – проба – грешка, проба – грешка, проба – грешка, ама лошото е, че все за моя сметка макя му и мечка! Докато преди две години попаднах на майстора мечта! Дълго се чудех, а и все още се чудя къде е уловката! Сигурно има такава, щото прекалено хубаво не е на хубаво, както казва нашият жизнерадостен и позитивен народ, но...трай бабо за хубост!

      Точният „Пешо” се оказа, че прави и коли и мотори! Щото тооооо....знаете как е в общия случай! Един прави само дизели, друг завива леви гайки, трети си мисли, че електрифицира луната, четвърти прави мотори, ама над 800 кубика, пети коли, ама до две години и половина, щото то иначе стари бараки налииии....

      Да де ама точният „Пешо” се оказа, че прави и нови и стари, и двуколесни и четириколесни, и дизели и такива на газ, и червени, и зелени, и жълти! Странно, но „Пешо” махмурлук няма и рано сутрин го намираш на работното му място. „Пешо” не го и мързи! „Пешо” е любезен, дори и когато си има някакви си ядове и неразбории! „Пешо” никога не те връща за другия петък! „Пешо” не ти дере десет кожи! „Пешо” не лъже на дребно, за да си купи шише ракия за вечерната салатка. „Пешо” разбира от доста неща, но не и от Всичко! /Най-се плаша от хора дето разбират от всичко!/ Пешо  има решение на /почти/ всеки технически проблем, с който го занимаваш, а за този, за който няма решение, има точните хора, които знае, че ще ти помогнат! От „Пешо” можеш да си купиш кола. На „Пешо” можеш да продадеш кола. „Пешо” може да ти помогне с ценна информация къде продават евтини читави акумулатори, гуми, накладки, свещи. „Пешо” може и да ти ги смени, щото при „Пешо” няма „не работим с материали на клиента”. Не! Това не е реклама на Банка ДСК! Това даже изобщо не е реклама! Това е дългогодишно търсене, патене, плюване, псуване и опит, който си струва да бъде споделен.

      За да не съм голословен давам няколко примера:

  1. Имам Ланчия. Сега не ме питайте що съм си купил италианска кола, както аз не ви питам що карате изпърдяно 30 годишно БМВ бегачка на газ! Имам Ланчия. Като повечето МПС-та на старо и тя си дойде с редица проблеми. Като всеки съвестен стопанин и аз исках да и реша проблемите, за да може да ми служи вярно и безпроблемно! Пратиха ме при един – ооооо, пфууууу, уууууфффффф и т.н. Отсвири ме. После с хиляди протекции и ходатайства при един дето бил дълги години в Ауто Италия и понеже там му било тясно и нямало накъде вече да се развива се отцепил и направил сервиз. За италианки разбира се! На два пъти ми сменя тампони на задния мост, а месеци по-късно „Пешо” ми показа нагледно как точно изглеждат новите ми тампони, които не бяха виждали смяна откакто свят светува! Без коментар....
          Колата взе да гасне в движение и да грее. Закарах я при Негово Светейшество. Седя двайсет дена, в които ми се обясняваше как я тестват едва ли не през час и как аз съм откровен идиот, щом си мисля, че и има нещо, докато колата се окопаваше на едно и също място в двора и докато предното стъкло не се покри с дебел слой пепел. Писна ми и си я взех. Баш специалистът си направи устата да му платя на изпроводяк едни 150 лв, дето даже в момента не се сещал за какво точно трябвало да му ги дам, но ще се сетел и ще ми кажел! Без коментар...
              Един ден отивайки при „Пешо” да го питам нещо за скутера дето ми правеше, го заварвам да рови нещо в някаква кола. Викам ама ти и коли ли правиш? Правя.... Може ли да ти докарам една Ланчия? Може...
              Закарвам му Ланчията! Е, тоя човек зор видя с тая кола! Цяла седмица се занимава с нея! Само тавана дето не и свали! Тъкмо си мислих, че ще се откаже и той взе, че я оправи. Някаква дреболия излезе – някакъв датчик на нещо си, някаква цедка на резервоара и разни такива. А Баш Специалистът ме гласеше да се сваля глава и да сече моята от кръста по тоя повод.
         2. Имам скутер както вече споменах. Двутактов. Смотан. Служебен. Повече от десет пъти го е правил за две години. Идвал е и на улицата да го оправя след като един път угаснах в движение. Много пъти съм го занимавал с откровено налудничави истории с тая моторетка и много пъти след поредната щуротия, с която съм му отнел време и място в сервиза ми е казвал „Бе нищо не дължиш! Ходи се вози!”
          3. Имам „Джуниър”. Някои го знаете – стара лачена моторетка от ранните осемдесет на миналия век. Помолих го веднъж да ми смени маслото. Викам ще мина да ми смениш маслото и после ще ходя да го преобуя, че с тея ретро гуми нещоооо. Е що вика ще ходиш? Ми викам какво да правя? Е как какво? Аз вика ще ти ги сваля и ще им се обадя да дойдат да ги вземат и да ги върнат с новите гуми! Викам това хубаво, ама каква пара ще чини? Там вика колко ще платиш? Казвам 340 лв за гумите и по 20 кинта за смяната. Е, на мен вика ще ми дадеш 340 лв и си готов! Става ли? Е, че как да не става?! Хем ми по-евтино, хем по-лесно. Седнахме с Поли в кръчмето отсреща, хапнахме, пийнахме, дойдоха момчетата, взеха гумите, върнаха ги, „Пешо” ги монтира разплатихме се и отпрашихме за Косово...
           Същият тоя Джуниър след една безумна маневра от моя страна по едни чукари в Албания направо му разпрах долния спойлер, ама така го разпрах, че чак ми се дорева и ми идеше да го хвърля в някое дере, за да не го  гледам! Страшно ме беше яд! На себе си ме беше яд! Сещам се един ден и викам, а бре, знаеш ли някой дето може да ми реставрира спойлера? Разбира се! Донеси да го видя. Занесох го. Е, Стоенчо вика ще го направи като нов? Познаваш ли Стоенчо? Не, викам, не го.... Е, аз го познавам! Ще го занеса, вика на Стоенчо пък ти после само ще си го занесеш на Иван Лепенката да ти направи лепенките. Речено сторено. След няколко дни си получаваш спойлера чистак бърсак! Направо все едно нищо не му се е случвало никога /а имаше дори липсващо пaрче от него/. Къде го беше носил, кой го беше правил не знам, но резултата беше умопомрачителен и изобщо не скъп смея да твърдя! В повечето случаи знаете как е.... Аз го нося на Стоенчо, Стоенчо си оставя ръцете, аз правя дубъл на парите дето съм ги дал на Стоенчо и готово! Клиента реве и бърше сълзи и сополи, а аз чака рака с парите дето от въздуха са ми дошли!
         Имам и други мотори. Имам и други коли. Имам и безброй случки, които са като Епопея на забравените. Имам мотор, който обиколи града и всички знайни и незнайни майстори! Имам мотор, който съм правил във Видин, защото ми е идело да си скубя косите от яд  от всичките тея софийски „майсторе”! Имам и мотор правен във Варна. На два пъти... А живея в София все пак! Имам и толкова комични, ако не бяха на мой гръб и за моя сметка случки, със знайни и незнайни майстори, че чак ми се повдига. Сменяли са ми свещи без да са ми ги сменяли, сменяли са ми карета без да са ги сменяли, шлайфали са ми глава без да е шлайфана, изпадал ми е спирачен апарат, щото никой не си е направил труда да му затегне болтовете, оставало ми е кормило в ръцете по същата причина...
         А сега? Сега всичко това е като кошмар, който съм сънувал! Сега съм си оставил Волвото пред сервиза на „Пешо” в очакване утре в 8 без нещо да ми звънне, за да пита къде съм му скрил ключа и какви са ми болежките и след като си го взема след ден два да му закарам Ланчията натоварена с оня мотор, дето го събира като пъзел частичка по частичка, дето се чеше и поти да схване каква точно му е случката и дето ми издирва части по енглезко за него, че да ми излезе по-тънко и дето чак от Щатите му поръчвахме оня злополучен бендикс дето Панчо ме изработи с него преди десет години, а оригинала замина кой знае къде... Знам. Ще ми оправи и Ланчията и рано или късно ще нареди и пъзела с мотора. Знам, че и парите, които ще вземе ще са смешни! Знам, че все още се намират такива бели лястовици дето вършат работа, ама истински вършат работа и че все още има хора, на които може да се разчита! Да е жив и здрав „Пешо” и да връща вярата на хората в оная силно отрицателна, мътна и кървава думичка – „майстор”. Все още има майстори, хора! Търсете ги и ще ги откриете! Не всички са покварени и не всичко е пари, повярвайте!
     П.п. Тези душевни терзания по никакъв начин не са реклама на който или каквото и да!     Просто споделена мъка и опит!  То и без това знаете как е - майсторите, от които не сме доволни всички ги плюваме на всеослушание, а тези дето сме доволни си ги пазим за нас :)

Няма коментари: