неделя, 22 октомври 2017 г.

Защо обичам да пътувам в Турция?

     Обичам Турция. Факт. Тук историята и политиката нямат нищо общо. Аз съм турист. Просто турист. А туризмът да се бърка с политиката е безсмислено, а понякога и опасно.
     Харесвам Турция. Харесвам необятните и пътища, простора, планините, морето. Харесвам хората. Но хората дълбоко в провинцията – ей там някъде из Анадола. Далеч от цивилизацията и криворазбраните европейски ценности. Там, където пътуващият странник е добре дошъл. Там, където пътникът  никога не е оставян гладен и жаден, там където винаги му се предлага подслон. Там, където човекът е просто човек, а не ходещ банкомат, който да пуска все повече и повече...
    Обичам магията на Кпадокия, забързаният хаос на Истанбул, онова прашно тясно пътче близо до изворите на Ефрат. Обичам нещата да се случват бавно, но за сметка на това сладко. Обичам простичките яйца в масло приготвени на простичката печка на дърва ей там край пътя.
     Радва ме готовността на хората да откликнат на проблемите ти. Радва ме, че при технически проблем с мотора, винаги ще се намери някой, който да ти е подкрепа в трудния момент. Някой, който да реши проблема. И не задължително за пари! А просто така...защото е човешко да се помага.
     В Турция се чувствам спокоен. В Турция се чувствам добре дошъл. В Турция се радват на това, че си от Булгаристан. Радват се така, както никой представител на западната цивилицация не го прави. Радват се искрено. А искреността е едно позабравено чувство по нашите земи, през нашите модерни времена.

      Обичам да пътувам в Турция. Факт!

Няма коментари: