сряда, 9 ноември 2016 г.

Прибирането на Червения октомври (Джуниър) - Пролог

         Седях на първата седалка на автобуса с намерението да поспя няколко часа. Не се получи.... Автобусът беше откровена щайга, а шофьорът не съвсем у ред по моя скромна преценка. След като бързо бързо се разсъних, не ми оставаше нищо друго освен да убивам времето с  нещо. Пробвах да се съсредоточа върху случващото се на нюйоркската борса, но уви, не ми се удаваше – първо еди си колко инчовия телефон не ми даваше изобщо реална представа над нещата и второ погледът ми все се приковаваше в човекът, на който бях поверил живота – Шофьорът с голямото „Ш“! Споменах ли, че мразя да ме возят! Изтръпвах, сънувах кошмари и не можех да си намеря място, затова в редките случаи, когато ми се налагаше да се друскам в нечий чужд транспорт, предпочитах да спя, отколкото да се пържа в деветия кръг на ада...



       Още не бяхме стигнали Жерково, когато щайгата рязко намали темпото и угасна. Въздъхнах. Дотук бяхме. Драйвърът ядно се опитваше да запали спиращото возило, докато небрежно си говореше по телефона с едната ръка и тръскайки навсякъде пепел от скъпарската си цигара с другата. Спряхме. Стартерът въртеше вяло в опит да възпламени двигателят милионник ветеран. Получи се някак и автобусът бавно запъпли по баира...
       В този момент иззвъня телефонът. Беше брат ми. Абе, ефенди, пътуваш ли? Викам, па да, пътувам. С кво си?-проявява нездрав интерес брат ми? Викам с автобус... Ха, ха, ха, ма ти сериозно ли? Викам, напълно сериозно! И що така? Свършиха ти возилата ли, що ли? Не, бе, щото съм гъзар, викам, затова...
       Мдаааа...с моя скромен авто/мотопарк бях дотам я окършил та да пътувам с обществения транспорт. Отворих недотам тънкото ми тефтерче с документи и започнах да отгръщам страница по страница:

1.       Жигула. Бяла. Стара. Без газова. Разход на бензин къде 13-14 на 100... Състояние: подарена на Сашко. Еееех, крайно време беше да я прехвърля и да му дам документите на човека, че да не се води на гъза ми...

Автобусът отново загасна в движение и повелителят на дизеловите двигатели въртеше ли въртеше контактния ключ...

2.       Пежо 306. Относително икономична и непретенциозна кола с газова и хиляда досадни проблемчета и леко кофти външен вид. Състояние: некарана от Коледа, гниеща под навеса при Кольо, гражданската и седи на секцията в хола...

Сега свирна някакъв зумер и светна лампата на маслото. Човекът-централа обясняваше на някого как нещо турбото и видиш ли и лампата на маслото и видиш ли така нататък.

3.       VW Polo-„Нещото“-ежедневно карана, амортизирана и отчайващо молеща се да я оставя да си умре достойно кола. Състояние: както казах предсмъртно, но с нищо непречещо и да врътва геройски 2000 км софийско градско ежемесечно!

Погледнах изпод вежди – возилото засега се движеше, нищо не свиреше и светкаше. Сякаш се появяваха шансове да стигне до крайната си точка!

4.       Lancia “The princess” Zeta – приятно дизелче с добра возия и доста екстри, при това работещи. Състояние: учудващо добро!

5.       Скутер Джилера Рънър 50. Готина двутактовка. Нямаше да има грешка ако не я бяха сглабяли господа жабарите от ботуша! Комай за десетте си години и 14000 километра само пластмасите не сме и сменяли! Състояние: преобладаващо, понякога непалещо. Пета година карам с пирон в задната гума донапомпвайки периодично...

Отново бяхме угаснали, а шоферът говореше по телефона с някой си в някакъв си сервиз в Ябланица.

     6-то, 7-мо, 8-о и 9-то – някакви Ямахи... Състояние:  разнообразно – от седящо на двора със спукана задна гума и некарана от пет години, през „след основен ремонт“ и чакащ за пенсия Брус Лий  до „чисто нов“ Хикс Джей 900 (Джуниър), който ме чакаше гордо паркиран в средата на магазина на брат ми.

ДиВиДи-то блокира и секна филма. Не, че много го гледах, ама ей така на, имаше нещо да ме разсейва.

    10. Сузуки Катана 1100. Не ме кефи. Състояние: за смяна на свещи. За Сузуки говорим все пак!

    11. Хонда Африка. Готина моторетка от типа дето можеш да стигнеш края на света с нея стига да си носиш един куфар с разни резервни релета, бобини, запалвания и други електро екстри. Тук пък говорим за Хонда! Състояние: от подпряна на едно дърво на двора на село премина в състояние летаргично обвита в прах в гаража, чакаща някой да и смени изгорялото табло, датчици за бензина, верига, пиньони, да и завари скъсаните стойки за куфарите и да потегли към края на света след като напълни единия куфар с каквото там изброих...

    И...
    12. Тук стигам до култовото Кавазаки ГТ 750. Уви...състояние: „в щайги“ в бараката на двора.

    Апропо, возилото, в което се бях качил, отдавна трябваше да е в същото състояние – „в кашони“, „в щайги“ или в Надин...
    Е как нямаше брат ми да ми се подиграва, че се возя у рейсо при наличието на няколко гаража с возила...
    А рейсо се беше нещо отприщил и караше като за последно, зловещо потропвайки и скърцайки по перфектните първокласни нашенски пътища...

    Две седмици по-късно.  Отново допираме до услугите на автобусният превозвач „Х“. Само че тоя път сме двамата с Поли, а аз предвидливо съм взел места по-назад в автобуса, че да не гледам странните прийоми на шофиране на подобна гробница... Автобусът не влиза в града ми казва недотам любезната продавачка на билети! Е добре де, кво от това? Не спира в града, повтаря недотам любезната дама, явно счела ме за малоумен! Е, добре де, в крайна сметка мога ли да си купя билети за тоя рейс и къде би ни стоварил, изнервям се аз! Заповядайте билетите! Автобусът не влиза в града, нали разбрахте? – потретва досадната дама. Поглеждам билетите, върху които отчетливо се мъдри надписа ОМВ Търговище и се сещам как преди години, когато с видинския Гошо се уговаряхме къде във Видин да си чукнем среща и той ми вика айде ще те чакам на ОМВ-то, аз му зададох тъпия въпрос на кое ОМВ точно, а човекът ми вика е, ти колко ОМВ-та мислиш, че има във Видин...

     Спираме на търговищкото околовръстно. Брат ми е в Габрово, така че въобще не се учудвам като виждам паркиран в крайпътните трънки, обвития от провинциален прахоляк русенски опел на баща ми. Мда, началника е поел ангажимента да ни прибере от рейса.
   Сложил е грижливо опаковани каските, бонетата и ръкавиците ни в багажника! Все пак        мотор идваме да си прибираме, не какво да е! И то не кой да е, а Джуниър – последната ни      придобивка! Вдъхвам с пълни гърди околовръстния пушиляк! Приключението започва! 

Няма коментари: