четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Значи значи (пътепис) - част 5

    Ч А С Т  4  Т У К

    Та значи…карам си аз по пътя, централата остана нейде зад гърба ми. Продължавам да умувам откъде да мина и още по-продължавам да нямам ясна концепция откъде да я свърша тая работа. То ясно, че Тополовград отпадна геройски отдавна, да не кажем още снощи, но сега това Никопол, Белене, Свищов, та Плевен Панорамата, че не бях ходил от дете там, па…знам ли и аз. Сигурен бях, че време нямаше. Беше си вече къде икиндия, а мен път си ме чакаше, в това число Беклемето, което знайно е, не е от най-бързите трасета… Абе, в крайна сметка, щях да хвърля едно око на Белене (малеееей, каква казарма изкарах тук през една върла снежна зима, преди много, много зими…), преди или след това Никопол (нещо познанията по география бяха избледнели и не можех да се сетя кое след кое следваше) и после надолу към Плевен даге и после класиката Ловеч-Троян транзит и да разкърша мотора по онова гадно Беклеме – пусто да остане! Оттам според зависи или по Подбалкана или магистрала Тракия, ама…има време, да не бързаме…

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 4

     Част 3 Т У К

     Значи...повъртях се, каквото се повъртях около мотора, позяпах насам-натам, ( а то честно казано, нямаше кой знае какво да се зяпа) и продължих с бясна скорост по дъъъългата права. Почти без да намалям профучах покрай двете ченгета старателно скрили се в крайпътните трънки, ама нейсе...моторът номер отпред нямаше, това беше положението.

събота, 12 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 3

       Част 2  Т У К 

       Сутрин е...значи.  Спах зле. Някак се чувствам като в командировка. Нямам обяснение защо... Първата ми работа е да погледна през прозореца – небето е кристално синьо и няма и помен от облаци, а температурите най-вероятно са нейде малко над нулата, т.е. нямаше никакъв смисъл от бързане. И без това нямаше да тръгна в тоя сутрешен мраз... Не знам за вас, но аз лично имах някакви комфортни за каране температури и според собствените ми сложни философско-екзистенциални разбирания, при температури под 10 градуса избягвах да карам, защото откровено казано си мръзнех. Да, знам, веднага ще ме оборите, че няма лошо време, има лоша екипировка! Дрън-дрън... Море, каквато и да беше екипировката ми, при студен асфалт и възможни заледявания на усойни участъци от пътя, хич, ама хич нямаше да се чувствам спокойно. Но...хайде, за да спят спокойно господа дървените философи със специалната екипировка и големите мускули, ще го кажем така – според собствените ми потребности и скромна откъм цени, качество и хай-тек качества екипировка, аз избягвах да карам при температури под 10 градуса. Е...поне, когато имах възможност и избор...

сряда, 9 ноември 2016 г.

Прибирането на Червения октомври (Джуниър) - Пролог

         Седях на първата седалка на автобуса с намерението да поспя няколко часа. Не се получи.... Автобусът беше откровена щайга, а шофьорът не съвсем у ред по моя скромна преценка. След като бързо бързо се разсъних, не ми оставаше нищо друго освен да убивам времето с  нещо. Пробвах да се съсредоточа върху случващото се на нюйоркската борса, но уви, не ми се удаваше – първо еди си колко инчовия телефон не ми даваше изобщо реална представа над нещата и второ погледът ми все се приковаваше в човекът, на който бях поверил живота – Шофьорът с голямото „Ш“! Споменах ли, че мразя да ме возят! Изтръпвах, сънувах кошмари и не можех да си намеря място, затова в редките случаи, когато ми се налагаше да се друскам в нечий чужд транспорт, предпочитах да спя, отколкото да се пържа в деветия кръг на ада...

Значи значи...(пътепис) - част 2

     Част 1 Т У К 

     Значи...доста се учудих като намерих моторa така както си го бях паркирал! Нито беше катурнат, нито обран, нито одран, нито нищо! Скука с две думи... И тривиализъм....

     Нахлузих тежките доспехи, отново вперих взор в небесата, където, да, имаше някакви си там облачета, ама чак пък дъжд? Това, Гошо нещо ме занасяше, ми се чинеше... Сложих каската и ръкавиците и опраших в посока Видин. А Видин беше близо...убеден бях! Карах кротко и мързеливо, а пътят продължаваше да се вие край Дунав. Естествено, карти не ползвах, за Джи Пи Ес само бях чувал от приказки в махленската кръчма, а както вече споделих, по тези земи минавах комай за пръв път. 

Да гледаш и да не виждаш

     Гледаш ли, гражданино? Гледаш ли?

     Виждаш ли лъскавите витрини? Виждаш ли новите молове? Виждаш ли големите коледни намаления? Видя ли новото палто на комшийката от седмия етаж? Видя ли лъскавото колело на Пешока? Пешока –оня същия,  ахмака от съседния вход? А преглътна ли сухо със завист, бъркайки тайно в празния си джоб?

     Видя ли, за кой ли път, нулите в банковата си сметка, обръщайки поглед след поредното профучаващо бентли или порше? Почеса ли се умно, пресмятайки колко ли стотин години трябва да работиш за да си купиш такова, сучейки нервно между пръстите си смачканото билетче за метрото?

     Видя ли числата от тотото, победителят от Биг брадър, Май фадър, Сървайвър, Екс фактор, Купи трактор? Видя ли промоциите в кварталния супермаркет? Прерови ли за стотен път Продавалника? А базар точка бг? Щото моят базар е по-добър от твоят базар? Нали така, гражданино?

     А видя ли, уважаеми гражданино, шляпайки в калните локви, сирачето на тротоара? Не си, казваш? Та то стои и проси там четвърта година! А видя ли дрипавата старица, хранеща гълъбите на ъгъла на „Алабин“ и „Витошка“? Да, да, точно там, срещу „Макдоналдс“, гражданино! Не се сещаш, казваш. За „Макдоналдс“ се сещаш, но за старицата...

    А не видя ли човекът с бастуна в трамвая? Да, оня същият, който едвам се крепеше над главата ти, докато ти седейки удобно се любуваше на събраните лайкове във фейсбук?

    А видя ли тъгата в очите на клошаря мъкнещ камара с кашони, по-висока от него? Видя ли изобщо клошаря? Та той мина край теб! Та той се отърка с мазния си ръкав във новото ти „мъпет“ яке?

    Виждаш ли, гражданино, слепият дядо Йоцо как гледа трена? Но той е сляп, казваш! Той е художествена измислица!

    А ти „окат“ ли си, гражданино? Ти не си измислица! Ти трябва да гледаш!

    А гледаш ли... 

сряда, 2 ноември 2016 г.

Значи значи...(пътепис) - част 1

    

       Значи, мъчеше си ме носталгия по добрите стари времена (а защо старите времена винаги спадат в категорията „добри”, това за мен си беше непонятно), имах някакви два свободни дни (да не повярваш!), Поли беше на работа, демек отпадаше от планирането, а и без това трябваше да тествам Черньо (моторът, който ми късаше нервите от години по разни причини), което пък от своя страна означаваше само едно-че трябва да съм в пределите на милата татковина, та да е по-лесно прибирането с платформа ако се наложи и впредвид гореизброените обстоятелства реших да намина към Видин на сбирката на БАГ. С БАГ нямах кой знае колко общо, като изключим познанството ми с някои от членовете на дружинката, но реших да им се натреса. Не непоканен, разбира се! Чух се с Гошо Видински, уточнихме се къде и кога се събират, декларирах присъствието си, резервирах си хотелче през нета, че да не се чудя къде да отсядам и в уречения ден, врътнах ключа на Черньо и отпраших в посока Видин.