Едно еднодневно румънещи (2009-та)

    Тъкмо се бяхме върнали от Грузия и нещо все не ме свърташе на едно място. Разбираемо донякъде! Та кой ли нормален човек не би се чувствал депресиран след неземните красоти на Кавказ да се завре на опушеното си работно място, занимавайки се с рутинните си задължения...
Просто трябваше да мръднем нанякъде пък било то и за няколко дни. Къде? Сърбия си я чувствах като у дома и ми беше втръснало все натам да карам, пък и бяхме изтървали Гуча-та. Македония? Уффф, откога се каним да ходим на гости на Димитър Поцевски в Скопие, ама нещо и това не ми се видя моята "посока". Твърде нашенско Гърция? Е, не! Тази дестинация си е приоритет на "Шкембе чорба рейсинг тим"! Твърде тривиално... Румъния?! Хммм, защо тази съседна държава все попадаше извън полезрението ни, не знам. В Румъния като изключим транзитните ни преминавания още по времето на соца, бях ходил един-единствен път, връщайки се от Долни Милановац за по напряко през Смедерево-Ковин-Бела черква и по румънския бряг на Дунав до Железни врата.

    Абе, беше си време да я видим тази пуста Трансилвания, прохода Трансфагарашан, замъка на Дракула, Брашов...

    Речено-сторено. Плановете бяха готови за едно петъчно-съботно-неделно кратко пътешествие.

    То плановете са хубаво нещо, ноооо.....при мен все нещо не се получават. Петък не ме пуснаха от работа! Абсурд, вика шефът! Има толкова много работа! Толкова много, че чак цял ден стоях на столчето на тротоара и зяпах поразголените каки Мигом свихме тридневните планове в двудневни. ОК, ама като и в събота се оказа, че има също тоооолкова много работа...



     Неделя 4.30 ч. Естествено от тридневното ни планове са останали само добрите намерения и разполагаме с цифром и словом 24 часа! Пускам сота, заключвам, нахоквам кучетата и паля Африката.

 
    На развиделяване сме край Враца. Зареждам, помпя гуми, постопляме се, полюбуваме се на величественият врачански Балкан

     и отпрашваме в посока Оряхово. никога не съм минавал оттам и мисля, че сега е момента
На ГКПП-то няма никой. Супер! Няма да чакаме! Намествам се пред будката за проверка на документите. Отнякъде се появява един ухилен до ушите митничар и вика "Остави мотора там! Поразхвърляйте се, ходете ей там да хапнете, да пиете по кафе". Викам, а ще изчакаме, какво толкова, а той "Е, чакайте, той ферибота тъкмо тръгна, другият ще е поне след час и половина...
Фериботът дойде след час. Докато разтовари, натовари и отлепи станаха таман 2 часа.

     Хвърляме бърз поглед на обстановката, колкото да се убедим, че освен нас има само тирове

     Явно ние сме единствените "заблудени".

    Слизането на румънския бряг го направихме по нашенски изпреварвайки с мръсна газ цялата колона от камиони, спиране за кратко на колибката на КПП-то колкото да ни се посмеят на горещото желание да си купим винетка (е аз откъде да знам има ли, няма ли винетки за мотори) и отпрашихме по прашното шосе в посока Бекет.

     А Бекет си беше едно село и нищо повече

     Заредихме бензинец само колкото да се убедим, че и румънските бензинджии подобно на македонските вечно "не'ат ситно" и отпрашихме към Крайова.

     Бях позабравил колорита на румънските селца

      Европейски съюз, бре! Голяма работа...

     Пътят към Крайова беше много приятен и ненатоварен. Чат-пат се разминавахме с някоя Дачия или някоя каруца.

   

    След като преминахме през поне дузина селца

акостирахме в Крайова.

Ей на тоя тротоар:

     Крайова много ми хареса (Стела незнайно защо не беше особено впечатлена). Поразходихме се, полюбувахме се на приятната обстановка, хапнахме ха познайте какво (мамалига естествено), поснимахме, порадвахме се на хубавото време и неделната летаргия обхванала сякаш всичко наоколо и набързо отпрашихме в северна посока към Карпатите.

    Вървейки по тази улица

     не можех да не правя аналогии с централната улица на Русе (много харесвам този град)! Същите ниски постройки, същата архитектура, само дето надписите не бяха на кирилица.

     Колите ги няма по тротоарите (не може да не направи впечатление на човек идващ от Софето)

         Всичко изглеждаше някакси...по-подредено

     и с мноооого цветя

     Кметството

     а пред него вместо бронираните коли на местните баце Бойко и Фъндъкова Мъндъкова - игрище!

     Централната улица на Крайова

 Някъв смотан моторист пред някаква готина сграда

     Цветя, шадравани, класически сгради...

     Университетът

     След Крайова целта ни беше Куртя де Арджеш-отправната точка за превземане на Карпатите през Трансфагарашан. Даааа, ама времето си напредваше, а ние трябваше и да мислим за връщане Нещо хич не виждах как ще си изпълним планираният маршрут от Крайова през Слатина, Питещ, Куртя де Арджеш, преминаването на Карпатите и достигането на най-отдалечената точка в маршрута ни Сибиу, както и обратният път през Ръмнику Вълча, Крайова, Бекет и София. Часът беше към 13.00, а ние едва сега тръгвахме от Крайова... Нищо! В крайна сметка каквото дойдеше. Вече бях взел да свиквам на пътувания тип "квото дойде и докъдето стигнем"

 
     Продължихме си пътя през следващата порция колоритни селца.

     Я, тук сме снимали някаква интересна църква

     Мостът над река Олт малко преди Слатина

     И самата Слатина

     Знакът за забранен ляв завой виждате ли го?

     Я, те па, че ми кажат, че нема завивам у лево! Завих си като пич, като забравих да завия на предния светофар

     Още малко румънски провинциален колорит

     Докато най-после в късния следобед, след изключителното задръстване и непрестанна колона, с гарнитура много пътна полиция по трасето, най-после навлязохме в Куртя де Арджеш

     B Куртя де Арджеш акустирахме нейде към 16 часа. Беше ни повече от ясно, че Карпатите ще ги катерим някой следващ път. Решението беше взето единодушно и то беше разглеждане на местните забележителности & кухня и прибиране към България.
Куртя де Арджеш е много приятно градче в подножието на Карпатите. Много китно, зелено и подредено и доста туристическо.

     Безкрайната колона от коли в посока планината

     В Румъния определено прави впечатление (поне в тази и част) наличието освен на много Дачии, на много църкви

     Къщурка по централната улица на града

     Още една

     Определено прави впечатление чистотата, цветята и подредеността, неща, които незнайно защо у нас не са на особена почит...

     Градската библиотека

     Някаква обществена сграда (паметта ми изневерява каква)

     И основната църква на големият манастирски комплекс в края на града! Църквата определено впечатлява с архитектурата си

     И накрая няколко думи за завръщането, да не остане някой с впечатлението, че все сме емигрирали в Румъния.

     Върнахме се без никакви произшествия, просто свърши светлата част на деня и съответно свършиха снимките.

  
     Обратният маршрут го направихме през Ръмнику Вълча-Слатина-Каракал (където направихме една среднощна разходка)-Корабия-Бекет-Враца-София. Отново имахме куция късмет да видим "задницата" на ферибота и да чакаме към 2 часа. Имахме "удоволствието" да платим за ферибота по трънския курс, щото видиш ли не можело да плащаме в леи (бях чувал за подобна тъпотия с балкански привкус, но съвсем бях изключил), а аз нямах евро...

 
     Малко след полунощ бяхме в Оряхово, към 3 - в София, а около 4 (почти 24 часа след потеглянето ни) си бяхме у дома.

  
     Километрите се вързаха около 800.