петък, 31 октомври 2008 г.

Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания - 2 част

Македония ли? Хе-хе! Това може би е страната предизвикваща най-противоречиви чувства в мене! От една страна уж е суверенна и независима и е Македония, ама от друга е Бивша Югославска Република Македония, уж всички я признават, ама не съвсем, уж има македонци, ама къде са никой не знае... Самата страна етнически е разделена на две - Източна, населена с българи (опс, македонци) и Западна, населена с албанци (опс, пак македонци)...



Всичко това го казвам, защото напускайки Сърбия и влизайки в Македония преживях най-веселия митнически контрол през живота си! Митничарите искаха да изглеждат строги и подозрителни, упорито се правеха, че не разбират български и се опитваха да ме заговарят на английски! До тук всичко беше в рамките на веселото, но ми се стъжни, когато в продължение на час и нещо (не преувеличавам!) всички дружно се опитваха да въведат данните от паспорта ми и талона на мотора в тяхната система! Ужас! Абе тези хора дали бяха работили някога на компютър?! Накрая се ядосаха (незнайно защо на мен) и ми викнаха (ама буквално), че съм се правил на отворен да минавам през тяхното КПП, а не съм минавал като всички нормални хора през Деве баир? След като попитах защо, преча ли им нещо и да не би да са неграмотни и на кого трябва да се обадим, за да се оправят с компютъра, изведнъж се оказа, че започнаха да разбират български... Извикаха отнякъде още един (явно РС-гений), който набързо оправи галимацията с документите и ме пуснаха да си ходя по живо по здраво! От тук посоката беше ясна: Скопие-Гостивар-Дебар-Струга. Честно казано Скопие не можа да ме впечатли особено и продължих набързо в западна посока по магистралата за Охрид! В далечината се виждаха доста впечатляващи планини, които с всяка измината минута наближавах. Красота! Достигайки Гостивар продължих в западна посока, излизайки от магистралатаи поех по пътя за Дебър. Безкрайни красоти! Девствени гори, чисти реки, дефилета, спускания, изкачвания, остри завои, с две думи рай за мотористи като мене! Тук вече си навлизах в албанската част на Македония. Във всяко едно селце, покрай което минавах най-новата, висока и яркоотличаваща се сграда беше джамията! Инфраструктурата беше префектна, а това нямаше как да не направи впечатление. Явно много пари се наливаха тук! Отново започнаха да се виждат забрадени жени и мъже с фесове! Полицаите започваха да стават подозрителни! Нямаше патрул, който да не ме спре, да не разгледа обстойно всичките ми документи, да не ме пита защо точно от тук, а не от там, защо точно в Струга, а не в Охрид... Досадно! А още по-досадни ми се сториха навсякъде по бензиностанциите с тяхното вечно "Брато, неам ситно!" Да де, ама и Ганьо си е тарикат и се зареди с дребни, та да не дава повод за бакшиши... Денят беше започнал да преваля, а аз криволичех по едно планинско шосе и все още нямаше и помен от Дебър, а ми предстояха и още 60-70 км до Струга! Абе нищо, в крайна сметка можеше да се спи и в Дебър. Още като влязох в града и се разколебах-Дебър се оказа малко градче, като от филм за дивия запад-прашно, мръсно, неуютно, всички надписи бяха на албански, абе с една дума Македония... Хванах си пътя за Струга с твърдото решение, че ще успея да стигна преди да заспя от умора на мотора (а не е да не ми се е случвало!) Пътя се вие покрай една река почти успоредно на албанската граница - много красиво, но и доста безлюдно. Но какво му трябва повече на човек? Ако исках градска шумотевица щях да си стоя в София... На свечеряване влязох в Струга - много китен град на брега на Охридското езеро и на 12-13 км от самия Охрид! Наистина град с атмосфера! Уви, не можах да си намеря свободна стая на разумна цена и подкарах покрай езерото в посока Охрид! Идеята ми беше да открия някакъв мотел, къмпинг или някое крайпътно хотелче и така неусетно влязох в Охрид. Новата му част (албанската) не е нещо особено, но пък там си открих чудесно място за преспиване-хотел "Амстердам", собственост на местен албанец,много забавен човек, живял доста време по белия свят. Настани ме в чудесна стая срещу скромните 15 евро, а мотора паркирах пред парадния вход! След няколкото запитвания от моя страна за съдбата на мотора през нощта, човекът ме увери многократно, че проблем няма, защото сме в албанския квартал, а те (албанците) не са крадливи като македонците! Щом мотора е спрян пред хотела, значи е на негов гост и никой няма да го пипне! Вечерта прекарах в една спокойна разходка в стария Охрид! Много ми хареса! Това е едно от местата, в които винаги бих се върнал отново! Разходих се по брега на прословутото Охрдско езеро, трупайки впечатления и отмаряйки пълноценно... Сутрин е! Слънцето мързеливо наднича през прозореца! Романтика... Скочих като ужилен! Ами сега? Дали верният ми кон беше там? Минах на бегом през фоайето пред озадачените погледи на персонала. Даааа, всичко си беше наред, сега можех да изпия едно кафе... Стана приказка със собственика на хотела на къде съм се запътил и тогава получих най-странния съвет от албанец за албанци, нещо от рода на "Ти си луд! От албанците по-мръсни хора няма! Краде се много! Карат ужасно и не се съобразяват с никого на пътя! И най-важното-не замръквай!"... Честно казано ме побиха тръпки! Но си викам щом съм решил, значи няма връщане! Пътят се вие покрай источния бряг на езерото и покрай манастира "Св. Наум се влиза в Албания! След подробно разглеждане на картата открих един алтернативен път - преди да се достигне манастира се свива вляво и през една доста висока планина (забравих и името) се излиза на Преспанското езеро. Не съм фен на Талев, но все пак любопитството ме глождеше-не може да мина от тук и да не видя Преспанското езеро! Речено-сторено. Сбогувах се с любезния домакин и поех край езерото. Пътят започна леко да се изкачва-точно толкова, колкото да се открие простор над цялото Охридско езеро. Виждаше се и Струга и албанския бряг и манастира "Св. Наум". Красота! Както си бях и наумил свих по "левия" път и се започна едно безкрайно изкачване (пътят се изкачва до около 1700 м надморска височина и след това се спуска в ниското почти до брега на Преспанското езеро! Спиращи дъха гледки!!! Въобще не съжалявам за отклонението, костващо ми над 2 часа! В последното македонска селце реших да спра като за последно и да хапна нещо набързо и там попаднах на...Петер. Все съм си мислел, че лудите глави сме малко и че от мен по-луд тредно ще се намери, но... Петер е чех на средна възраст, който също отиваше в Албания, но....с колело! Сам! Евала на ентусиазма му! Свалям шапка на такива хора! Поех по последните 5 км преди да навляза на албанска земя от една страна с леко притеснение от това какво ли ме очаква и от друга с хъс и увереност, че нищо лошо няма и там хора живеят! Я виж, човека и с колело е тръгнал натам, че аз ли....

Няма коментари: