неделя, 5 май 2019 г.

Видин, Сърбия - част 2

     Първата част беше публикувана преди мноооого време  Т У К


          Винаги съм казвал, че подобно на времето, пространството също е едно изключииително разтегливо и абстрактно понятие! Видин винаги ми се е струвал, че е на онова на географията и то не, защото е сбутан ей там нейде у горния ляв ъгъл на картата, а защото не помня някога достъпът до него да е бил лесен и безпроблемен! Колчем сме затръгвали натам, или Петрохан ще е в ремонт, или точно обратното – ще има крещяща нужда от ремонт и няма да става за каране, или магистрала „Хемус“ ще е в ремонт (апропо, тя е в такъв откакто свят светува и очевдино нейните ремонти ще надживеят апокалипсиса на света), или път Е 79 ще е нещо безподобно като подобие на път, или ще е затворен и ще е пренасочен през Арчар, който също е мани-мани...Въобщеее...малко трудно е за квалифициране пътната ситуация в милия ни Северозапад! Вярно, има много забутани дестинации по нашенско, но такова отсвирване от всички видове институции у родната ни държава, като към видинско, комай...нема!

понеделник, 4 март 2019 г.

Yamaha FJ1200 - oт бракуване към експлоатация

     Странно заглавие ще кажете? Странно е – да. По подобие на една моя тема за един друг мотор, която бях нарекал „От продажба към реставрация“ и понеже с тоя ми мотор ситуацията е сходна, то, резонно и заглавието е сходно. Както и да е.... Не заглавието е важно, а съдържанието.

      Странен раздел ще кажете? Странен – да. Всички, които ме познават, знаят за мен две неща – че за мен моторизъм = мототуризъм и в пълното съответствие с тея ми идеали, по форумите ( и не само) пиша основно в раздели и по теми касаещи туризма с МПС ( в частност двуколесно с двигател), от друга страна техническата ми грамотност клони към нула, съответно е малко смешно и нелогично да пиша по технически въпроси, но...в живота има и обрати, така да се каже. С други думи от „Дзен и изкуството...“ съм наблегнал на частта с изкуството и с возенето с мотоциклет, а всичко касаещо бурмички, гайки, копчета, ключета, отверки и прочие съм го минал както се казва „по диагонал“.

      Странно е ще кажете, че пиша тук, където (почти) никой не пише. Странно е – да. Но би било странно, ако търся полемика, а аз не търся такава. Просто искам да разкажа една история за един мотор, която да остане там някъде – в нета...

     Преди да започна по същество ми се ще да вметна още няколко работи, които се сещам ей така, на прима виста:

     Първо - обикновено имам доста силно изразена позиция и мнение по всякакви въпроси, но в тази тема ще се постарая да обера максимално личната си позиция, чувства и емоции по въпросите, които ще разисквам. С две думи – ще се старая да е по-скоро фактология и констатации, отколкото каквото и да било друго.

     Второ – не ми е идеята да създавам глупави и безсмислени спорове, нито да се явявам арбитър или последна инстанция по каквито и да било въпроси, така че ако някой се е разпознал и се е почувствал засегнат или де да знам какво точно от моите писания, толкова по-зле за него! Вече съм навлязал във възрастта, когато съм спрял с илюзиите, че ще променя света, или че ще съумея да преборя глада в Сомалия, или че ще променя нещо (и някого) като скачам като петле в търсене на „правдата“. Всеки има неговата си „правда“ и аз уважавам правото на мнение и позиция на всеки един човек. Естествено, вече съм на позицията, че голяма част от нещата в тоя живот са породени „от собствена глупост“, така че по отношение на изстрадалата ми моторетка важи същото с пълна сила!

     Трето – повечето хора знаят доста крайната ми позиция на тема „майстори“. Това не се е променило с времето, сигурно няма и да се промени. За съжаление и себе си слагам в злощастната категория „майстор“, и за себе си нямам Бог знае какво мнение по отношение на майсторлъка и празните майсторски обещания и басни...

     И сега – историята на Черньо по същество:

четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Северозападнал пътепис - част 4

     Предходната част  Т У К


     Всъщност, Голубац ни се явяваше и повратната точка на това минипътуване. По-натам нямаше да ходим! За миг се изкуших от идеята да мръднем до Велико Градище – едно доста живо и също легнало ни на сърце крайдунавско градче, но...оставяме го за друг път! Комай много натам отивахме и нямаше да смогнем с прибирането в човешко време. А и имахме идея да поспрем в Зайчар и в Магурата да влезем, и в Белоградчик да посетим крепостта. Въобще, само да съм чул, че Фори е онли кулинарен рокер! Хехехе...

     Маршрутът наобратно съм го избрал да е различен в голямата си част, от този, по който дойдохме. Не, че имам нещо против живописния крайречен път, но някак хич не обичах да минавам два пъти по един и същ маршрут! Или поне не в едно пътуване. От Голубац, щяхме да минем по пътя през Турия и Кучево – добър и бърз маршрут с множество широки завои край някаква река, с почти нулев трафик.